четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Шоколадов крем "Ганаш"

Рецепта за крем "Ганаш"



Преди да открия как се прави истинска шоколадова заливка, заливах тортите с разтопен на водна баня шоколад, с прибавка на малко краве масло и се ядосвах много когато дойдеше време да се реже тортата... защото цялата заливка се начупваше.
Преди няколко години открих обаче тази рецепта, която днес споделям с вас и оттогава у дома се ядат само торти с шоколадова заливка : ))


Ето и моята рецепта за шоколадовия крем, наричан в сладкарството "Ганаш". Рецептата е изпитана и кремът е перфектен както за заливка, така и за пълнеж:

вторник, 27 ноември 2012 г.

Декорирани бурканчета

Декорирани бурканчета


В днешната ни публикация решихме да продължим с нашата идея да ви показваме интересни идеи от списанията "Laboratorio di decoupage" . Днес сме избрали за Вас интересен урок за направа на декорирани бурканчета, които се превръщат в чудесни малки изненади за скъпи приятели.

неделя, 25 ноември 2012 г.

Моделираща паста от хляб - Фигурки

Изработване на фигурки от хлебна паста


В предна публикация ви представихме стъпка по стъпка рецептата за моделираща паста от хляб ( http://semeistvoadams.blogspot.it/2012/11/blog-post_12.html ), сега ще ви покажем и какво сътворихме от готовото тесто:

събота, 17 ноември 2012 г.

Силиконови калъпи_Студен порцелан

Силиконови калъпи за студен порцелан



Преди няколко седмици си купих  едно списание за декупаж, в което бяха показани няколко урока с моделираща паста; кутия за чай с украса от декупаж и прекрасни бисквитки (студен порцелан). Да но откъде човек да си вземе калъп, за да реализира тази прекрасна идея?

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Моделираща паста от хляб

Моделираща паста от хлебни трохи




Pasta di mollica di pane

Чистенето на килера, не е от най-приятните моменти, но може да се изненадате колко стари, забравени неща откриваме, ровейки се между кашони и чували. Неща, които някога са били важни за нас, но после сме забравили.
...Стари снимки, стари списания... Е, и точно за това, последното става въпрос-за идеите, скрити в старите, потънали в прах списания...
И след като вече ги открихме, не ни остава нищо друго, освен да поекспериментираме.
Ето и идеята, на която се спряхме:

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Lazagne / Лазаня


 ЛАЗАНЯ


Който смята, че лазанята е сравнително ново ястие греши, защото, в действителност, корените на тази вкусна рецепта се разпростират още от далечните римски времена.

Евробългарски абсурди

 

Евробългарски абсурди

Четвъртък, към обяд е... Струва ми се малко рано да бистря политически теми толкова рано през деня, но някак си не успях да се сдържа. Причината е новината, на която попаднах тази сутрин, "мотаейки" се из интернет пространството: "Евродепутатът Мария Габриел обявява традиционния конкурс за ученици на европейска тематика".

Дотук чудесно, ще кажете и ще бъдете прави. По-нататък обаче е написана и темата ":"5 години България в ЕС – възможности и предизвикателства”.
Стана ми хем смешно, хем и се ядосах малко. Не стига, че на нас възрастните промиват всеки ден мозъка по телевизиите, колко едва ли не невероятно живeeм ние, като граждани на европейския съюз, ами сега и с децата ни се захванаха.
Не се стърпях и реших да подискутирам темата с дъщеря ми, която също трябва да пише есе по темата. Не исках да говоря лоши думи за България пред детето, защото смятам, че децата трябва да се учат на родолюбие, но не мога да оставя да й пълнят главата с глупости като тези:
"С присъединяването си към ЕС гражданите на България станаха част от една зона на мир, стабилност, сигурност и просперитет, в която са осигурени високи стандарти на политиките в областта на околната среда, здравеопазването, безопасността на храните, както и социалната политика."
или:

Общи предимства:

  • членство в общност на стабилност, демокрация, сигурност и просперитет;
  • нарастващ вътрешен пазар и повишаващо се вътрешно търсене;
  • свободно движение на работна ръка, стоки, услуги и капитали.

Макроикономически ефекти:

  • нарастване на преките инвестиции от чужбина, дължащо се на повишеното доверие сред бизнеса;
  • централна роля в региона, тъй като геополитическото положение на България я прави свързващо звено между Балканите и регионите на Черно море и мост за взаимоотношенията между Европейския съюз и Турция;
  • подобряване в дългосрочен план на транспортната инфраструктура;
  • засилена конкурентоспособност и стремеж към иновации;
  • държавна система за субсидии съгласно регламентите на ЕС;
  • улеснен достъп до финансови институции и фондове в рамките на разширения Европейски съюз
http://ec.europa.eu/bulgaria/abc/eu_glance/positive_membership/index_bg.htm

А ето и какво пише "Дойче веле" в своята статия по повод 5 годишното членство на България в ЕС  - "5 години в ЕС, 5 години разочарование!"

Четем и по-надолу:

Kогато преди пет години България се присъедини към Европейския съюз, тя влезе в царство на мир, богатство, сигурност и стабилност, но сега изпитва разочарование, се казва в публикуван днес коментар на "Дойче веле".
Германската медия подчертава, че членството в ЕС вече не дава гаранции за по-добър живот. "Най-бедната в блока - България е на опашката по доходи, пенсии, производителност и енергийна ефективност. Тя продължава да получава незадоволителни оценки за правната си реформа, управлението на субсидиите и борбата си с корупцията, организираната престъпност и трафика на хора. Страната е често критикувана от Брюксел и за лошото си отношение към децата."
"Дойче веле" припомня думи на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу от 2008 г., когато съюзът спря 220 млн. евро помощи за София, че "високо равнище на корупция и организирана престъпност нямат място в ЕС и няма да бъдат толерирани".
Истинската равносметка:

Вноската на България за 2012 година според едно интервю с Моника Панайотова (от 14 юли 2010 оглавяваща Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в парламента):
"Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в ЕС се изразява в националната вноска в бюджета на ЕС. Тя се определя като процент от БВП и за 2012 се очаква да възлезе на 895,7 млн. лв."
А според интервю с Томислав Дончев (в. Сега) - "От 2007- досега сме платили на общността (ЕС) над 4.7 млрд. лева под формата на вноски".

От другата страна на уравнението е Главата "Приходи от Европейски програми и фондове за развитие". Според справка на Bulgaria On Air от договорените общо 13.9 млрд. лева  за всички оперативни програми на Европейския съюз, до средата на май тази година България е усвоила едва 3.6 млрд лева. Това е едва 25% от предвиденото европейско финансиране.

 Обобщение на всичко написано дотук:


Пременил се Илия...огледал се...пак в тия...



вторник, 6 ноември 2012 г.

Конската подкова-символ на късмет

Конската подкова-символ на късмет

На всички е известно, че подковата е древен и може би, най-известния талисман, носещ в дома ни късмет, успех, богатство. И това поверие е широко разпространено в най-различни страни по света. Защо обаче, хората са започнали да приписват магически свойства на един толкова обикновен предмет?

Малко история

Кога за пръв път са започнали да подковават конете, със сигурност никой не знае. Едно е достоверно, че в древния Рим стопаните са проявявали грижа за конете и мулетата. Надявали са на краката им специални „обувки“, направени от дърво или метал. Закрепвали ги с кожени ремъци.
В древните ръкописи е описано как император Нерон, готвейки се да посети Олимпийските игри, заповядал да „обуят“ няколко хиляди мулета със сребърни пластинки, закрепени към краката им с ремъци.
Първите подкови са открити при погребението на на краля на франките Хилдерик, починал през 482 година през нашaта ера. В гробницата са открити останките на боен кон, на който са подковани и четирите крака.
През средните векове в Европа са започнали да закрепват подковите към краката със специални гвоздеи.

Кога са се зародили легендите за подковите, носещи щастие?
Конската подкова е приета за символ на щастието в почти цял свят и въпреки, че всяка държава си има своя легенда за конската подкова, ритуалът със закачането на входната врата е разпространен и популярен из цял свят.

Поради специфичната форма на подковата (полумесец) още в най-старите легенди я посочват като свещен символ. Някои дори оприличават формата й с тази на символа на египетската богиня на плодородието Изида.




По същата причина и турските народи я смятат за носеща късмет, поради близката й с полумесец форма.
Китайците и индийците пък оприличават формата на подковата с извивките на свещената змия Нагендра.

Ирландския вариант на легендата пък разказвa за състезание между боговете, по време на което една от конските подкови пада върху земите на Изумрудения остров, залети от морето. Изведнъж, като с магия, водите се успокояват и се отдръпват в морето.

Много известна е и английската легенда за Свети Дънстан и дявола. Свети Дънстан бил обикновен ковач, който през '959 година се издигнал до архиепископ на Кентърбъри. Легендата разказва, че той разпознал дявола и вместо да подкове коня му, подковал самия него.
Виейки от болка, дяволът започнал да се моли, но Свети Дънстан се съгласил да го освободи от подковата само след като, този му обещал да не припарва никога в къща, на чиято порта виси окачена конска подкова.

Многочислените легенди и поверия за подковите произлизат и от реалния живот. През ранните векове на нашата ера, желязото току-що е започнало да се появява в Европа. Било много скъпо и всяка желязна вещ имала много висока стойност, a в селските дворове желязото било изключителна рядкост. Така,  когато някой  намерел подкова на улицата, то това се смятало за голяма находка, защото подковата можело да се измайстори нещо – например нож или няколко гвоздея.

Смятало се , че щом конят е подкован, той е защитен от вещици и зли духове, тъй като желязото имало способността да ги прогонва.
Подковата по принцип се счита за сухопътен талисман, но се оказва, че за моряците тя също е от значение. Ако подкова се закачи към мачтата, над вратата на каютата или под палубата, то късметът задължително ще съпътства кораба. Именно затова на мачтата на фрегатата на знаменития адмирал Нелсън също имало закачена подкова.



Къде е най-добре да поставим подковата?

Няма единно мнение по въпроса накъде трябва да бъде обърната тя.
Смята се, че ако подковата се закачи над вратата, с „рогата“ нагоре това ще привлече в дома заможност, мир и благополучие.


Руснаците я закачат обърната надолу.

Много нации я закачат обърната нагоре, като се смята, че тогава късметът няма да "избяга" или да се "излее".
Може да се окачи и обърната настрани, тогава тя ще символизира буквата "С" - първата буква в името Христово (Christ).
Забавни факти
Веднъж учениците на Айнщайн виждайки го да забива над вратата на лабораторията подкова, го попитали: - Професоре, нали ни казвахте, че не вярвате на суеверия?! - Да, но казват, че тя носи щастие даже на онези, които не вярват в нея, - отговорил им той.
P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата страница във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/378107482259981


неделя, 4 ноември 2012 г.

Cannoli Siciliani

Cannoli Siciliani

  
Първото споменаване на този сладкиш идва още от времето на римските императори. Първият, който говори за “Tubus farinarius, dulcissimo, edulio ex lacte factus”,  или "Тестена, сладка, тубичка напълнена с крем" е Марко Тулио Цицерон -  римски адвокат, политик и писател от времето на великият римски император Джулио Цезар. Това определение използва Цицерон, когато описва този несравнимо вкусен десерт от земята на остров Сицилия, за чийто произход обаче все още съществуват различни предположения.
остров Сицилия

Този, който описва историята на "cannolo siciliano" е дукът Алберто Денти от Пиражно в своята книга “Siciliani a tavola" - от 1925 г. ( Сицилианците на масата). Дукът, който бил истински запален почитател на сицилианската кухня твърди, че произходът на този сладкиш не е дори християнски, а мюсюлмански. В същата книга той разказва следната история:
"Kalt El nissa”
В района на Калтанисета (където се твърди че е измислен "cannolo siciliano") в древността живeeли сарацини, а Калтанисета ( на арабски "Kalt El nissa”) в превод означава "замък на жените", което доказва историите, че на тази земя, сарацините били разположили своите хареми.
Когато норманите успяват да освободят Сицилия от сарацините, харемите се опразват и много от жените, които ги обитават се обръщат към християнството.

Те се оттеглят в близките манастири и отнасят със себе си и антични рецепти за приготвяне на невероятни сладкиши. С голяма вероятност, една от рецептите, които мюсюлманските жени предават на сестрите в манастира е именно тази, за "cannolo siciliano". Тази рецепта бива приготвена за пръв път от сестрите в манастира, намиращ се в близост до Калтанисета по време на традиционния годишен карнавал.

Античен женски манастир от Калтанисета

Предполага се, че името на сладкишът идва от името на един карнавален номер, който представлявал кранче с излизаща вода, а сладкишът много напомнял тази форма.


Необходимите продукти за "cannolo siciliano":

За основата:
  • 400 гр. брашно
  • 75 гр. свинска мас
  • 1 цяло яйце
  • 1 белтък
  • 1/4 ч.ч. вино Марсала или бяло сладко сухо вино (около 60 гр.)
  • 40 гр. захар
  • 1 щипка сол
  • 1 щипка ванилия
Забележка: Свинската мас може да се замени с краве масло. В тестото може да се постави и една лъжица какао за по-тъмен цвят на канолите.
За "crema di ricotta" :
  • 500 гр. "ricotta di pecora" (овча извара)
  • 300 гр. захар
  • 1 лъжичка канела на прах
  • 75 гр. черен шоколад на парченца
  • Микс от захаросани плодове
  • пудра захар за поръсване
Приготвяне:

Сложете всички продукти за тестото в тава и омесете до получаване на гладко тесто.



Завийте тестото в найлонов плик и оставете в хладилник за 2 часа.




След като тестото "почине" го извадете от хладилника и го поставете върху набрашнена плоскост.



Разпочете на тънко. Изрежете квадрати с големина 11/ 11 см. Завийте около специални метални тубички. Пържете в маслена баня от свинска мас.




Варианти:

При липса на оригинални форми, могат да се използват цилиндрични дървени форми.

Свинската мас за пържене може да бъде заменена с обикновено олио. Канолите се пържат до златисто.

 Приготвяне на крема:

Кремът се приготвя като се смесват изварата, захарта, канелата и парченцата шоколад се разбиват с електрически миксер до получаване на хомогенна смес.




Кремът се поставя в шприц и канолите се напълват със сместа.



На двата края се поставят: захаросан цял плод, дребно нарязани микс от захаросани плодове или шам фъстък с настърган на едро черен шоколад и поръсваме с пудра захар.





:- )) Buon appetito a tutti!!!


Полезни връзки-видеорецепти:

http://www.youtube.com/watch?v=ZoUKG-aODFY - от "Какво ви забърка Лео"
 
P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата страница във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/378107482259981

Декорирано бурканче - Втора част

Бурканче с декорация от студен порцелан


Декорирано бурканче - Първа част


Във вчерашната ни публикация ви показахме и разказахме как да направите базата на вашето буркaнче с люти чушки. Днес ще продължим с темата и ще ви покажем как от студен порцелан да направите декорацията на бурканчето.


Моделиране на листата

Разточваме студеният порцелан на тънък слой. С формичка, или както в нашият случай с щампа от истинско листо, оформяме необходимата ни декорация.














Изрязваме отпечатъка на листата с макетно ножче. Готовите листа поставяме върху мека гъбичка и изтъняваме краищата в топчест инструмент.




Сушим върху празна пластмасова опаковка от яйца, за придаване на по-естествена форма.





Моделиране на лютите чушки 

Оформяме 3 топчета от порцелан. Може да е бял или предварително оцветен. С помощта на пръстите си, разточваме леко и придаваме форма на чушките.


  

Оцветяване

Готовата декорация оцветяваме с темперни или акрилни бои.








От студен порцелан оформяме дръжките на чушлетата.



Така изглеждат готовите, оцветени листа, поставени до истински такива. 



Върху готовата, оцветена в желания от нас цвят основа, започваме да залепяме елементите на нашата композиция. За целта използваме лепило Ц 200. В малко количества, за залепянето на листата може да се използва и суров студен порцелан, с прибавка на лепило Ц 200. Суровият порцелан е отлично средство за залепяне и здраво фиксиране на отделни части една към друга.







Готовото ни бурканче със сухи люти чушки!!!





P.S. Ако искате да видите и научите още много нови и интересни неща, посетете нашата страница във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/378107482259981


Translate

Flickr